Хайдутин може да бъде забавен за всеки

Кубрат обединява българите в могъща държава наречена Стара Велика България

          • Изброяването на географските обекти – Странджа, Пирин, Бяло море, Дунав, от Цариград до Сръбско – не е случайно. Те определят земите, населени с българи.

Австро-турски войни  · Руско-турски войни  · Балкански войни · Гръцко-турска война

н. Хайдутите действуват най-вече в планинските райони, които са труднодостъпни и в които лесно могат да се укрият и да получат народна закрила. Хайдути има в Стара планина и Средна гора, но също така и в Пирин, Рила, Витоша – около София, в Родопите, в Югоизточна България и другаде.

          Така Ботев поставя един от важните въпроси на своето време – как да се постигне освобождението на България – по пътя на образованието или по пътя на борбата.

Може би става дума за български болярин, продължил съпротивата срещу турците, изтегляйки се в планините.

Той става символ на нещо вечно, сляло се с непогубеното българско име.

и другарите му го молели да седне и да го запише, но той все отлагал. В него се разказвало, че Чавдар ходил в „широка Русия“

Униженията, които понася като ратай на вуйчо си, Чавдар възприема не само като лична обида, но и като обида към баща си. Мечтата му е да иде при баща си. Завладян от щастие, че ще иде на „хайдушкото Хайдутин сборище“

Хайдут Велко има два брака, като негова втора съпруга е Чучук Стана. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Георгакис Олимпиос.

          ► Разказът започва от момента, в който Чавдар, макар и дванайсетгодишен, прави своя избор в живота. Тази част е построена като диалог (разговор) между майката и сина. От диалога се разбира, че Чавдар не желае да е ратай на вуйчо си и мечтае да стане хайдутин като баща си.

Борис Солоневич – борецът на белоемигрантите в България

          Чавдар е представен и в диалога с майка си. В думите, с които се обръща към нея, се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец за справедливост.

          Лирическият говорител е този, който разказва историята на Чавдар и го прославя. Той съзнава силата на таланта си – убеден е, че дори песента му да не бъде чута от народа, тя ще остане съхранена в българската земя. За лирическия говорител свободата и робството са въпрос на личен избор и тези, които търпят робството, ще си останат роби завинаги.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *